Аневското кале отблизо

От дете съм си мечтал, минавайки толкова пъти с кола, на път за Бреница по Подбалканския път, да се отбия от пътя и изкача да видя отблизо тази толкова загадъчно изглеждаща крепост “ Аневското кале“. И в края на миналата година, един хубав есенен ден – 31-ви октомври 2010 година, с жена ми се наканихме и тръгнахме специално за там. Пристигнахме за по-малко час време от Пловдив до Сопот. Ще дам малко ориентировъчни сведения, някой може и да се интересуват как се стига да там. Веднага след края на Сопот в посока София, се отбивате на дясно /има вече поставена от новите кафяви табели за историческа забележителност/, след това завивате наляво на следващия малък разклон и по асфалтовия път, който след известно време става черен, стигате до подножието на Стара Планина, където оставяте колата. Доста се чудех, как ще оставя колата сама на поляната в дъбовата гора – тази неделя нямаше други като нас. Но едно семейство овчари, ни успокоиха, че няма да имаме проблем- тук си оставяли колите всички като нас.

Трябва да Ви споделя, че пролетта и есента са най- подходящи като време за този пешеходен преход от подножието до крепостта. Отнема около час време и не бих си представил как бих се качил лятото при висока температура и жарещо слънце.

Пътеката, водеща към калето е маркирана със синя боя по дървета и камъни, така че не може да се объркате. Посоката е нагоре и само нагоре. Не е много лесен прехода, но като се изкачите на високото ще видите, че си е заслужавало. Открива се невероятна панорама към полето долу, та чак и Родопите се виждат. И гледката към високите части на Стара Планина си заслужава, а и доста парапланеристи се рееха из небето същия ден.

Останахме малко разочаровани от състоянието на крепостта, като се качихме горе. Аневското кале се води най-запазената средновековна крепост в България и сигурно е било така допреди 30- 40 години. Навярно и досега щеше да е доста запазена, ако не са били военните от танковото поделение/или полигон/ до село Анево, долу в полите на планината. Не знам какъв трябва да си, за да използваш средновековна крепост за мишена на танковете. Оставам Ви сами да прецените и да се насладите на красотата на природата. На връщане, метър- два от колата, видяхме отровна змия,мисля че е пепелянка. Уплаши ни много, най- вече жена ми и аз я убих с камък. После съжалявах много, все пак е животинче, макар и много отровно.

Следващият пътепис ще е за Римската крепост „Состра“ до Троян и Хотнишките водопади до Велико Търново.

КРАЙ !

Споделете тази публикация: