Перлената ни сватба, повод за круиз из гръцките острови – част 3.

Продължаваме с круиза по гръцките острови и се приближаваме към финала. Завършихме вечерта с капитанска вечер на кораба, снимахме се с капитана /той беше грък, с много голям морски опит и отговорен човек, не като италианския си колега от MSC круизи, който през януари 2012 год. „бутуряса“ кораба си до Италия. На сутринта / 08.09.2011 год/ пак ранно ставане и около 7- 7.10 часа бяхме излезли от кораба на пристанището на Ираклион, главния град на остров Крит. И днес не записахме организирана екскурзия от кораба- исках сами да разгледаме на спокойствие двореца и след това да се разходим из града. Времето беше ограничено, в 12.30 на обяд кораба отпътуваше от Ираклион за Санторини, така че имахме около 5 часа на разположение. Организираната екскурзия струваше по 58 евро на човек, а на нас ни излезе 16.40 евро общо – с градски автобус по 1.10 евро на човек в посока и по 6 евро за вход в двореца. Имах необходимата историческа подготовка за това което ни предстоеше да видим в двореца Кносос, открит през 1878 год. от Минос Калокеринос- критски търговец и антиквар. Калокеринос започва сам първите разкопки. Открива част от западното крило на двореца и част от западната фасада. Той обаче не разполага със средства за сериозни изследвания. След Калокеринос, няколко души се опитват да ги продължат, и така до 1900 година когато сър Артър Еванс започва разкопките и разкрива целия дворец. Разкопките на сър Еванс прекъснали за времето на Балканската и Първа световна война, после продължили от 1922 до 1930 год., когато окончателно е разкрит и достига площ от 20 000 кв.м. Дворецът Кносос се намира наоколо 5-6 километра от пристанището, като се взема, доколкото си спомням, автобус № 2 от центъра на града, който ви откарва до входа на двореца. С питане на едно-две места на местни хора, лесно се ориентирах и към 8.40 часа вече бяхме на входа и чакахме да отвори в 9.00. Бяхме първите за деня туристи, влезнали в двореца – напомни ни го разпоредителката на входа. Най-интересното беше ,че със следващия автобус пристигнаха и две туристки, японки, от нашия кораб – „скриха ни топката“ направо как за толкова кратко време се ориентираха и те. Японците са абсолютните туристи по света, няма други като тях. По този повод, няма да забравя как една есенна съботна дъждовна вечер на 2007 год. попаднахме в заведението „Клуб Ванита“ в Гоце Делчев, прибирайки се от Гърция. Заведението беше пълно, ние гладни и жадни и ни настаниха във винарната в мазето до салона. Какво беше учудването ни, когато след малко във винарната влезнаха трима японци с фотоапарати и снимаха наред във винарната – ноември месец, дъждовно и в Гоце Делчев !!!

Дворецът Кносос на цар Минос е имал следната история – Първият дворец е бил построен 2000 год. пр.н.е и е разрушен около 1700 год. пр.н.е. Вторият дворец, който много приличал на лабиринт е построен веднага след първият и е разрушен около 1450 г.пр.н.е. от изригването на вулкана на о.Санторини, което прекъсва и развитието на минойската култура и цивилизация. Свалете си филма от Замунда и го гледайте, ако не сте “ Atlantis, end of a world, birth of a legend“- пресъздаващ събитията от изригването на Санторини. Преданията за Херкулес и Минотавъра в лабиринта, каменния трон на цар Минос в залата,митът за атинянина Дедал, построил двореца и сина му Икар, държани в плен от цар Минос, за да не построи Дедал някъде по-голям и хубав дворец от неговия – всичко това прави мястото безкрайно интересно и вълнуващо.

Към 12.30 часа кораба напусна пристанището Ираклион и се отправи към Санторини. Около 16 часа вече бяхма на котва пред, по точно „под“ главният град Фира на остров Санторини. Корабът спря на около една морска миля от старото пристанище и започна извозване с малки корабчета.

И тук не записахме организирана екскурзия до селцето Ия или Оя, известно с най- красивия залез на света.Тя струваше по 48 евро на човек и включваше извозване с автобуси до Ия и там на място самостоятелна екскурзия из селцето.

Ние направихме самостоятелно същото – качихме се с лифт от пристанището до Фира/ по 4 евро на човек/, с питане намерихме автогарата и взехме автобус от Фира до Ия /, някъде около 6-7 км.,което струваше 1.60 евро на човек в посока/. Пиша цените, не за да се хваля колко съм спестил, а да знаят бъдещи туристи, че може и сами да си организират нещата, относно екскурзиите на сушата. Иначе на кораба не сме се лишавали от бири и питиета/ храната беше в изобилие и вкусна/ – доплатихме с кредитна карта накрая около 320 евро, от които 130 бяха за екскурзията в Кушадасъ, останалото са питиета в ресторантите и по баровете, няколкото снимки за спомен и регламентираните бакшиши за персонала- абсолютно заслужени.Санторини е очарователен остров и макар вулканичен е много красив и с убийствени панорамни гледки от почти всяка точка. Ние се разходихме из столицата Фира и селцето Ия и минахме с автобуса през Имеровигли, за повече нямаше време – в 21.00 часа кораба тръгваше и на сутринта рано трябваше да сме в Пирея. На слизане обратно от Фира към старото пристанище долу, направихме голяма глупост, като решихме да слезем пеша по стълбите, а не с лифта. Не ни се чакаше на опашка за него- същия следобед имаше 4-5 кораба на Санторини.

Въпросните стълби се използват не само от пеша туристи, а и за качване на туристи с катъри нагоре- бизнес за някои от местните. Та целите стълби отгоре- до долу бяха заляти с конска урина и фъшкии, които никой не чисти и вонята е невъобразима в тази жега. Късно се усетихме, не ни се връщаше обратно до горе и продължихме до долу.Цялата романтика от прекрасния Санторини ни се изпари с това слизане. Съвета ми не го правете и вие !

Сбогом Санторини ! На сутринта приключваше круиза ни в началната точка Пирея! Предстоеше обаче самостоятелната волна програма, не по малко вълнуваща .

Край на трета част ! Очаквайте скоро продължение …..

Споделете тази публикация: