Отдавна се канехме да предприемем тази екскурзия с кола до североизточна България и й дойде времето точно по Великден.  Имах работа за половин ден в Слънчев Бряг по освежаване  апартаментите на Ина и Любо, свързано с  подготовката за новия летен сезон и така на Разпети Петък, следобед бяхме там. Вечерта в петък и рано сутринта в събота приключих с работата, хапнахме по една супа в „Джани“ и тръгнахме на път.  Дадох на Гармина дестинация „Музей на мозайките“ в Девня от картата за 100-те национални туристически обекта. Гарминът, нали е умничък,  ни прекара  по най-краткия път през китни селца/ Равна гора, Приселци, Здравец/ , за да не ходим до Варна и после до Девня. Много красив е пътят  през тези селца, с раззеленяваща се гора и не толкова разбит, както магистралата Варна-Шумен. Бързах да пристигнем в Девня преди 12, защото повечето музеи почиват  на обед. Уви, музеят беше затворен, но се обадихме на охраната в кметството на Девня и след около 40 мин. дойде жена и ни отвори. Музеят е изграден върху основите на римска къща. Явно е била на богат човек, защото е с ръзгърната площ над 500 кв.м и вътре са запазени уникални мозайки и слънчев часовник,  по- принцип поставян само на градския площад.

Надписът в музея, относно Горгоната.

Прочутата мозайка с Горгоната.

Останахме приятно изненадани от музея. Според нас си заслужава да се посети – не напразно е срад 100-те национални туристически обекта.

Снимка с част от слънчевия часовник.

Част от мозайките в къщата.

От Девня се отправихме към историческия музей във Варна, но за жалост и той беше затворен. Разочарованието ни беше голямо. Как е възможно  музей да не работи през почивните дни?! Да беше на самия ден Великден е разбираемо. Нашенски работи ! Както и да е, тръгнахме към Калиакра, времето напредваше, а и не бяхме обядвали. На Балчик ни валя много силен дъжд с градушка и гръмотевици, затова и не се отбихме до Двореца и Градината, пък и сме били няколко пъти през последните години!  Обядвахме в много добро заведение в Балчик, на излизане към Каварна, до бензиностанцията на Петрол. Казва се  „Ресторант, пица, барбекю Верони“. Препоръчвам ви да го посетите –  разбирач  съм на добра храна и пийване ! Е, този обяд нямаше как да е второто, поне за мен!   От дете не бях ходил до Калиакра и очаквах с интерес и нетърпение срещата.  Към 15.30  часа пристигнахме и заварихме чудесно време и слънце. Калиакра действително е уникално място и с местоположението,  и с историята си.

Калиакра

на крепоста Калиакра.

снимка на Калиакра

Третата, най-вътрешна стена на крепоста

Навярно сте чули преданието за Калиакра и Свети Никола ! Турците преследвали да убият Св. Никола и той се насочил към морето. Както бягал, така морето се разтваряло пред него и се образувал полуострова и така до самия му връх , където бил посечен.  По този повод на върха на полуострова, в скалите има малък  параклис, изграден от камък. Непосредствено до него е скалата, за която има легенда, че от нея са се хвърлили в морето 40 девойки. За да не бъдат поругани, те сплели в едно косите си, избирайки да са заедно и в смъртта и скочили.  Между другото, Калиакра е последната крепост, превзета от турските нашественици.

Площадката пред скалата с 40-те девойки.

Параклисът "Св. Никола",отпред.

В една от  няколкото естествени пещери на полуострова е направен музей, проследяващ живота през годините. Заслужава си да чуете какво ще  Ви разкаже  уредничката на музея г-жа Александрова.Такива подробности за историята на Калиакра, за битката при която адмирал Ушаков е сразил турската флота няма откъде другаде да научите!

Предварително бяхме решили да спим в Каварна на хотел и на следващата сутрин  рано да пътуваме до Русе при родителите на Петьо, но решихме същата вечер да се приберем до там, където ни очакваха с богата трапеза и кайсиева ракия.  На следващия ден – Великден, тръгнахме  за Букурещ да посрещнем Биляна и Петьо, пристигащи от Лондон. В Румъния и Букурещ всичко беше затворено, ама наистина всичко, само магазини за цветя бяха отворени. Успяхме да разгледаме отвън сградата на Парламента им – доста величествена и грандоманска постройка, била май втората по големина в света след Пентагона.

!?! трасета на сигнални кабели, Букурещ

Алеята с фонтани и Парламента.

Останах изненадан от начина на полагане на кабелите в Букурещ – по стълбове и дървета на улиците. Посетихме и  Румънската Патриаршия, която беше в непосредствена близост в центъра. За наш късмет имаше обедна Великденска служба и доста хора. Катедралният им храм е много красив  отвън и особено отвътре, където бяха изложени за поклонение мощите на Св.Димитър Бесарбовски и Св. Св. Константин и Елена.

Храмът отвътре при тържествената служба.

Патриаршията и катедралният храм

Красиво великденско яйце, нали !

Румънския патриарх – получихме благословия в множеството.

Абе, имахме късмет с религията този ден, но не и магазините! Така се канех да си купя една лавица и една етажерка за CD  дискове от IKEA, но както ви споменах по-горе, нищо не работеше, само един турски супермаркет на път за Русе.

И да не пропусна да спомена, че в Русе, освен Чифлика, има още едно страхотно заведение, заедно с винарска изба - „Левента“, до телевизионната кула. Прилича на пловдивския ресторанта Пълдин.  Главнят готвач е невероятен, имат страхотни маркови вина, а да не говорим за обстановката и обслужването. Благодаря на Стоян и Маргарита за идеята да ни поканят и да отпразнуваме там рождения ден на Любка!

в Левента - ресторантът.

Комплексът Левента - залата за дегустация на вина.

Интериорът в Левента, за кухнята ви споменах !

КРАЙ !