Имам щастието да  притежавам и ползвам семейна вила в с. Бойково от близо 15 години. Много ми е ценна и драга, най-вече защото всяка тухла и керемида от нея са  минали през ръцете на всички от семейството. Участвал съм в изграждането на почти всичко в нея, а  повечето неща съм си направил сам. Да притежаваш такъв имот си е голяма  отговорност!  Задължава те перманентно да си там- да косиш тревата всяка седмица , да се грижиш за цветя, дървета и храсти, да поддържаш доколкото ти позволява времето цялата къща  в изправност. 

Знам, мнозина ще кажат:  за толкова вложени пари в имот ще обиколя голяма част от страната и света, ще бъда на различни места и постоянно ще се разнообразявам, а ти ще си стоиш  на Бойково и си свързан като на каишка с вилата. Това е донякъде така - всеки разбира живота различно и си го живее по свой начин. Но, аз разсъждавам така:  да имаш вила в Родопите, на 30 минути  отстояние с кола от Пловдив си е несравнимо удоволствие, особено в летните жеги. Когато температурите през  лятото в Пловдив  надвишават  40 градуса,  в Бойково никога не са превишавали 30  и това  са температури в обедните часове.  Вечер е прохладно и приятно и след 20 часа, отвън ли си, задължително си с вълнена дреха. Когато в Пловдив от жега не можеш  си намериш място, климатикът  ти е на „6″ и нищо не  ти се яде и пие, в Бойково си пийваш  узото и после и на червено вино минаваш, ако ти е кеф.

От началото на юни, до края на септември  живеем  постоянно на вилата и пътуваме  всеки ден до Пловдив , когато не сме в отпуска. Една само икономическа сметка да си направи човек –  по-добре дай  5-6 лв . на ден за гориво, отколкото да ги даваш в Пловдив за ток за климатиците, и то ще ти е хладно само в стаите! Ами навън в града около теб ?    На  майтап си говорим с приятели, че в  Бойково климатика работи “нон-стоп“  за всички там - и си е така ! 

Слава Богу, че селото  не е туристическа атракция и дано да си остане такова. Такава тишина и спокойствие е само. Най ми е кеф  сутрин ставайки  към 6 часа, събуден от песента на славеите, да си взема душ и да си пия  кафето на терасата, огрян от първите  слънчеви лъчи. Така освежен се чувствам, с такъв заряд слизам за работа в Пловдив, който ме държи до края на работния ден. И така,  ден след ден, седмица след седмица, месец след месец и неусетно тази година ставам на 50 . Е , това му е само лошото на живота !  Но да сме живи и здрави, да се радваме всички на живота и на хубавите неща в него, нали !