Блогът на Данчо Колев

Двудневен тур-крепостта Состра, Хотнишките водопади и язовир Батак.

Данчо — Thu, 24 Feb 2011 14:08:15 +0000

Първо държа да уточня- действително беше тур – първият ден с кола, втория с кола и велосипед.

И така един доста топъл уйкенд за края на есента/13 и 14 ноември 2010 год./, ранна съботна сутрин, “ударих камшика“ на Пасатчо и поехме към крепостта Состра до Троян. Тази разходка до Состра не можахме да осъществим пролетта, същата година, тъй като прохода Троян-Кърнаре беше затворен. Тогава напразно се разходихме до Кърнаре, имаше знак „Затворено“ на прохода, разпитах местни хора, казаха, че имало неразчистени преспи на високото и едва тогава мирясах. Разходихме из Сопот и Карлово, ядохме прясна пъстърва до Бяла река и се прибрахме в Пловдив. Толкова с отклоненията. Към 10.30-11 бяхме вече на Состра. Крепостта се намира на 7-8 километра от Троян в посока Ловеч, вляво от пътя но 50-60 метра. Постарали са от община Троян и местни бизнесмени от Ротари клуб , да възстановят крепостта и са успели. Вижте сами!

Няма да споменавам исторически факти, само ще кажа, че римската крепост/станция/ Состра е съществувала от втори до пети век и е била важна част от римския път, съединяващ Тракия с Мизия. Била е разрушена от готите, които разбили римляните и владеели след тях тези земи, което не ми беше известно. И друго интересно от по-новата история - трасето на желозопътната линия Ловеч- Троян преминава през крепостта.

Половин- един час са достатъчни да разгледате крепостта. От там се върнахме малко назад до Троянският манастир, обядвахме в любимо заведение в село Орешака и поехме към Хотнишките водопади. Разстоянието Троян - Хотница не е малко. Село Хотница се намира след Велико Търново. Времето беше топло и слънчево, както се вижда от снимките, но денят беше кратък, така че бързах да стигнем навреме. На водопадите бяхме към 16 часа и слънцето беше паднало доста ниско. Въпреки есента и сравнително късния час имаше доста туристи, даже и румънци. Водопадите са уникално красиви, има изградена еко-пътека с дървени мостчета и стълби, следващи каньона от двете страни на реката. Не мога да кажа кои водопади са по-красиви- Крушунските или Хотнишките. Съвета ми е – посетете ги и двата и преценете. Наблизо се намира и Еменския каньон, но стана късно и не остана време. Освен това по-добре е Еменският каньон да се посети пролетта, когато има вода в него. Малко снимки от водопадите, не толкова ясни както от Состра, поради слабата светлина.

Стана привечер, изпълнихме на 100% набелязаното за деня. Нямахме план за вечерта, нито резервация в хотел. Придвижихме се до Велико Търново, пихме кафе и решихме да не оставаме да нощуваме наоколо. Прибрахме се у дома в Пловдив. На следващият ден, 21 ноември-неделя, надянахме спорти екипи, натоварих колелетата на багажника и поехме към язовир Батак. Язовир Батак и местноста Цигов чарк според мен е доста добро место за каране на колелета. Не става въпрос за планинско колоездане. Пътят около язовира е полегат, асфалт има донякъде, а после е чакълиран и черен. Времето и този ден беше прекрасно – топло и с лек вятър – то е открито и няма начин да няма вятър. Страхотно си изкарахме няколкото следобедни часа, после ядохме прясна риба на заведение до язовира и се прибрахме по тъмно в Пловдив. Незабравим уйкенд си подарихме тези два дни цигатско лято – още си спомняме за него.

Край !

No related posts.

Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin.

Аневското кале отблизо

Данчо — Thu, 27 Jan 2011 11:58:30 +0000

От дете съм си мечтал, минавайки толкова пъти с кола, на път за Бреница по Подбалканския път, да се отбия от пътя и изкача да видя отблизо тази толкова загадъчно изглеждаща крепост “ Аневското кале“. И в края на миналата година, един хубав есенен ден – 31-ви октомври 2010 година, с жена ми се наканихме и тръгнахме специално за там. Пристигнахме за по-малко час време от Пловдив до Сопот. Ще дам малко ориентировъчни сведения, някой може и да се интересуват как се стига да там. Веднага след края на Сопот в посока София, се отбивате на дясно /има вече поставена от новите кафяви табели за историческа забележителност/, след това завивате наляво на следващия малък разклон и по асфалтовия път, който след известно време става черен, стигате до подножието на Стара Планина, където оставяте колата. Доста се чудех, как ще оставя колата сама на поляната в дъбовата гора – тази неделя нямаше други като нас. Но едно семейство овчари, ни успокоиха, че няма да имаме проблем- тук си оставяли колите всички като нас.

Трябва да Ви споделя, че пролетта и есента са най- подходящи като време за този пешеходен преход от подножието до крепостта. Отнема около час време и не бих си представил как бих се качил лятото при висока температура и жарещо слънце.

Пътеката, водеща към калето е маркирана със синя боя по дървета и камъни, така че не може да се объркате. Посоката е нагоре и само нагоре. Не е много лесен прехода, но като се изкачите на високото ще видите, че си е заслужавало. Открива се невероятна панорама към полето долу, та чак и Родопите се виждат. И гледката към високите части на Стара Планина си заслужава, а и доста парапланеристи се рееха из небето същия ден.

Останахме малко разочаровани от състоянието на крепостта, като се качихме горе. Аневското кале се води най-запазената средновековна крепост в България и сигурно е било така допреди 30- 40 години. Навярно и досега щеше да е доста запазена, ако не са били военните от танковото поделение/или полигон/ до село Анево, долу в полите на планината. Не знам какъв трябва да си, за да използваш средновековна крепост за мишена на танковете. Оставам Ви сами да прецените и да се насладите на красотата на природата. На връщане, метър- два от колата, видяхме отровна змия, мисля че е усойница. Уплаши ни много, най- вече жена ми и аз я убих с камък. После съжалявах много, все пак е животинче, макар и много отровно.

Следващият пътепис ще е за Римската крепост “Состра“ до Троян и Хотнишките водопади до Велико Търново.

КРАЙ !

No related posts.

Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin.

Старият Несебър – откраднати есенни мигове.

Данчо — Mon, 04 Oct 2010 08:25:43 +0000

На пристана с рибарски кораби

Вечните курортисти

Красота и чистота !

Ах, морето !

Ресторант "Капитанска среща", свързан с толкова младежки спомени !

Залез с рибарски лодки

No related posts.

Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin.

Екскурзия до село Смилян и Момчиловата крепост

Данчо — Fri, 24 Sep 2010 12:26:49 +0000

Два дни преди почивния ден- 22 септември се чудех накъде да поемем. Мислех до плажовете в Северна Гърция, за последно това лято или до една от любимите ни дестинации – Гоце Делчев и ресторант „Ванита“, съчетано с минерален плаж в Огняново. В крайна сметка, впредвид малкото време, реших да тръгнем след работа на 21 септември, да пренощуваме в село Смилян и на 22 да разгледаме околността.

Снимка на Родопите около Смилян

И така, на 21 септември, разгледах хотелите и къщите за нощувки в Смилян и се спрях на семеен хотел Смолена . Резервирах по телефона стая и маса в механата и не сгреших. Хотела е много чист и спретнат, домакините са вежливи, храната е невероятно вкусна. Когато пристигнахме към 20 часа и се настанихме, механата беше пълна с местни хора – сигнал, че кухнята е добра.Вечеряхме само родопска кухня – качамак със сирене, пататник, паниран смилянски фасул, родопска салата, натурален айрян. Никакви месни продукти тази вечер. Всичко беше невероятно вкусно, сервитьорката много мила, само неприятно впечатление ни направиха свободно разхождащи се няколко котки под масите, което изнерви много жена ми. На сутринта станахме към 9 часа, баня и тоалет и заради котките, решихме да закусваме на друго место. Отидохме с колата до една къща за гости- “Млечен дом“ – в съседство с мандра където се произвеждат и продават действително натурални млечни продукти.

с. Смилян- пред къщата за гости Млечен дом

Домакините от “Млечен дом“ предлагаха закуска само за гостите на къщата си, така че ни насочиха към близката механа, в къщата за гости „Славчеви“. Такова внимание, любезност и сърдечност от домакините - Борислав Славчев и семейството му ни трогна, просто родопчани хора, скроени нашироко, като планината в която живеят. По-вкусна закуска не бяхме опитвали много време – топло, прясно издоено краве мляко, пържени мекици със сирене и сладко от боровинки, супа топчета и пилешка, плодове, и всичко е натурално домашно. Как се качвахме до входа на пещерата“ Ухловица“ след половин час, само ние си знаем. Живи и здрави да сте сем. Славчеви и да имате много гости, защото го заслужавате.

Табелата на пещерата"Ухловица" долу до пътя

Та както споменах по-горе, двадесетина минути след като се разделихме със сем. Славчеви, спряхме на паркинга на пещерата „Ухловица“ вдясно от пътя село Смилян-село Могилица, откъдето за около 20-25 минути пеша се изкачихме до входа на пещерата. Пещерата наистина е уникална и заслужава да се види. Всичко за нея ще научите от екскурзоводите на място, доста е интересно. Само да добавя, че за да стане достъпна пещерата за туристи, се дължи на доброволния труд на местното население – материалите за железните стълби, площадки и парапети тежат повече от 50 тона и може да си представите как са транспортирани по тези кози пътеки, вкарвани и заварявани в пещерата.

Изглед от входа на пещерата към пътя долу

Входът на пещерата "Ухловица"

в пещерата

Красиви образувaния в пещерата

Скалното образувание "Пазителят" на пещерата

Красиви варовикови образувания

След пещерата разгледахме Агушевите конаци в село Могилица само отвън, понеже бяха затворени. Имаше оставени телефони на уредниците, но нямахме много време и продължихме към селата Арда и Горна Арда. Невероятно красиви местности, чисто и спокойно, на много места по пътя има карти със забележителностите наоколо, пътищата също са добре поддържани.Съжаляваме, че не остана време да отидем с коне /и това са организирали местните/ до изворите на река Арда – иска се по час и половина в едната посока. Освен това има и водна пещера с влизане с лодка, противовлажни костюми и придружители – интригуващо звучи. Но, нали ще има и друг път. По пътя към село Арда си купихме прясно извадени картофи, направо от нивата край пътя. Пържени на тиган са с невероятен вкус !! Следват малко снимки от околността.

Ха-ха, снимка с един от любимите ми инструменти !

Центърът на село Могилица

Пътят към село Арда

Мост в село Арда

Изглед към село Горна Арда

На връщане от село Горна Арда спряхме за късен обяд отново в село Смилян в механа „Аида“, в уличката срещу бензиностанцията. Красива старинна къща с интересен двор и отлична кухня – постарали са се собствениците. След толкова обикаляне днес беше редно да обядваме подобаващо- голям смесен сач, домашен айран, марудник, салати и овче кисело мляко с боровинки. Мно-о-го вкусно! Стана към 17 часа и поехме към последната дестинация набелязана за деня- „Момчиловата крепост“, над село Градът. Намира се на около 6-7 километра след отбивката вляво от пътя Устово - Мадан и е означена с кафява табела- няма объркване. Пътят е чакълиран след селото до подножието на крепостта – около 1.6 километра . Самата крепост е на доста голяма височина и целите Родопи са като на длан. Според мен височината е малко по- ниска от връх Снежанка- забравих да проверя от навигатора. От паркинга до крепостта на върха води пътека и се качвате за около 20-30 минути, но си заслужава – невероятна гледка от която ти спира дъхът.Отидохме късно- към 18 часа и нямаше хора и кой да ни даде подробности. Правят се някякви разкопки със средства по накаква европейска програма. Самата крепост не е добре запазена – видимо е. Случихме на страхотно време този ден и удоволствието ни беше пълно.

Изглед към Момчилова крепост малко преди село Градът

Невероятен изглед от пътеката към върха

Под Момчиловата крепост

На Момчиловата крепост

Равносметка от пътуването:

Изминати 265 километра / по данни от Гармина/ - Пловдив, Чепеларе, Рожен, Устово, Райково, Смилян, село Арда, села Горна Арда, Смилян,Райково, Устово, село Градът, Устово,Рожен, Чепеларе, Пловдив.

Гориво – 14.5 литра дизел, среден разход 5.6 л/100 км. – Фолксваген Пасат 1.9TDI- 131PS

Бюджет без гориво – 110 -120 лв. общо /смешна сума/

Удоволствие: НЕСРАВНИМО

КРАЙ

No related posts.

Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin.

Малко снимки от Canary Wharf в Лондон

Данчо — Fri, 25 Jun 2010 08:42:50 +0000

Известната спирка на метрото и площада пред нея в банковото сити

Пак снимка от площада пред спирката и банките в дъното

Пешеходният мост Бумеранг на един от каналите

Снимка от моста Бумеранг

Банковото сити

На пазара в Greenwich

Архитектура на жил.сгради покрай Темза

Изглед към Темза

Съчетаване на новото и старото

Къде мътят лебедите - в каналите на банковото сити естествено

Зад мен ще е сградата на новата банка J.P.Morgan

Толкова красиви паркове между небостъргачите

No related posts.

Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin.

Великденска екскурзия до Девня, Калиакра, Русе и Букурещ.

Данчо — Fri, 09 Apr 2010 09:06:26 +0000

Отдавна се канехме да предприемем тази екскурзия с кола до североизточна България и й дойде времето точно по Великден. Имах работа за половин ден в Слънчев Бряг по освежаване апартаментите на Ина и Любо, свързано с подготовката за новия летен сезон и така на Разпети Петък, следобед бяхме там. Вечерта в петък и рано сутринта в събота приключих с работата, хапнахме по една супа в „Джани“ и тръгнахме на път. Дадох на Гармина дестинация „Музей на мозайките“ в Девня от картата за 100-те национални туристически обекта. Гарминът, нали е умничък, ни прекара по най-краткия път през китни селца/ Равна гора, Приселци, Здравец/ , за да не ходим до Варна и после до Девня. Много красив е пътят през тези селца, с раззеленяваща се гора и не толкова разбит, както магистралата Варна-Шумен. Бързах да пристигнем в Девня преди 12, защото повечето музеи почиват на обед. Уви, музеят беше затворен, но се обадихме на охраната в кметството на Девня и след около 40 мин. дойде жена и ни отвори. Музеят е изграден върху основите на римска къща. Явно е била на богат човек, защото е с ръзгърната площ над 500 кв.м и вътре са запазени уникални мозайки и слънчев часовник, по- принцип поставян само на градския площад.

Надписът в музея, относно Горгоната.

Прочутата мозайка с Горгоната.

Останахме приятно изненадани от музея. Според нас си заслужава да се посети – не напразно е срад 100-те национални туристически обекта.

Снимка с част от слънчевия часовник.

Част от мозайките в къщата.

От Девня се отправихме към историческия музей във Варна, но за жалост и той беше затворен. Разочарованието ни беше голямо. Как е възможно музей да не работи през почивните дни?! Да беше на самия ден Великден е разбираемо. Нашенски работи ! Както и да е, тръгнахме към Калиакра, времето напредваше, а и не бяхме обядвали. На Балчик ни валя много силен дъжд с градушка и гръмотевици, затова и не се отбихме до Двореца и Градината, пък и сме били няколко пъти през последните години! Обядвахме в много добро заведение в Балчик, на излизане към Каварна, до бензиностанцията на Петрол. Казва се „Ресторант, пица, барбекю Верони“. Препоръчвам ви да го посетите – разбирач съм на добра храна и пийване ! Е, този обяд нямаше как да е второто, поне за мен! От дете не бях ходил до Калиакра и очаквах с интерес и нетърпение срещата. Към 15.30 часа пристигнахме и заварихме чудесно време и слънце. Калиакра действително е уникално място и с местоположението, и с историята си.

Калиакра

на крепоста Калиакра.

снимка на Калиакра

: Третата, най-вътрешна стена на крепоста

Навярно сте чули преданието за Калиакра и Свети Никола ! Турците преследвали да убият Св. Никола и той се насочил към морето. Както бягал, така морето се разтваряло пред него и се образувал полуострова и така до самия му връх , където бил посечен. По този повод на върха на полуострова, в скалите има малък параклис, изграден от камък. Непосредствено до него е скалата, за която има легенда, че от нея са се хвърлили в морето 40 девойки. За да не бъдат поругани, те сплели в едно косите си, избирайки да са заедно и в смъртта и скочили. Между другото, Калиакра е последната крепост, превзета от турските нашественици.

Площадката пред скалата с 40-те девойки.

Параклисът "Св. Никола",отпред.

В една от няколкото естествени пещери на полуострова е направен музей, проследяващ живота през годините. Заслужава си да чуете какво ще Ви разкаже уредничката на музея г-жа Александрова.Такива подробности за историята на Калиакра, за битката при която адмирал Ушаков е сразил турската флота няма откъде другаде да научите!

Предварително бяхме решили да спим в Каварна на хотел и на следващата сутрин рано да пътуваме до Русе при родителите на Петьо, но решихме същата вечер да се приберем до там, където ни очакваха с богата трапеза и кайсиева ракия. На следващия ден – Великден, тръгнахме за Букурещ да посрещнем Биляна и Петьо, пристигащи от Лондон. В Румъния и Букурещ всичко беше затворено, ама наистина всичко, само магазини за цветя бяха отворени. Успяхме да разгледаме отвън сградата на Парламента им – доста величествена и грандоманска постройка, била май втората по големина в света след Пентагона.

!?! трасета на сигнални кабели, Букурещ

Алеята с фонтани и Парламента.

Останах изненадан от начина на полагане на кабелите в Букурещ – по стълбове и дървета на улиците. Посетихме и Румънската Патриаршия, която беше в непосредствена близост в центъра. За наш късмет имаше обедна Великденска служба и доста хора. Катедралният им храм е много красив отвън и особено отвътре, където бяха изложени за поклонение мощите на Св.Димитър Бесарбовски и Св. Св. Константин и Елена.

Храмът отвътре при тържествената служба.

Патриаршията и катедралният храм

Красиво великденско яйце, нали !

: Румънския патриарх – получихме благословия в множеството.

Абе, имахме късмет с религията този ден, но не и магазините! Така се канех да си купя една лавица и една етажерка за CD дискове от IKEA, но както ви споменах по-горе, нищо не работеше, само един турски супермаркет на път за Русе.

И да не пропусна да спомена, че в Русе, освен Чифлика, има още едно страхотно заведение, заедно с винарска изба - „Левента“, до телевизионната кула. Прилича на пловдивския ресторанта Пълдин. Главнят готвач е невероятен, имат страхотни маркови вина, а да не говорим за обстановката и обслужването. Благодаря на Стоян и Маргарита за идеята да ни поканят и да отпразнуваме там рождения ден на Любка!

в Левента - ресторантът.

Комплексът Левента - залата за дегустация на вина.

Интериорът в Левента, за кухнята ви споменах !

КРАЙ !

No related posts.

Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin.

Новите документи за самоличност – отново проблеми и нерви !

Данчо — Tue, 30 Mar 2010 11:37:43 +0000

Поради изтичане срока на валидност на старите ни документи за самоличност и необходимостта да пътуваме в края на май за Лондон със жена ми, вчера чинно се наредихме на опашка пред Първо РПУ Пловдив за да си ги подновим. Отидохме към 7.50 часа и бяхме седми и осми поред на опашката от желаещи. Работното време започваше в 8.30. Надявах се до към 10-10.30 да сме готови. Уви, за пореден път имаше проблеми с работата на системата – прекъсваше няколко пъти по за 30 минути до обед. Имаше разминаване и с изискванията на МВР към банките относно превода на сумите за отделните документи, т.е МВР искаха превода за шофьорска книжка да бъде на отделно бордеро от другите за лична карта и паспорт, което ни изнерви и разкара допълнително до банката и обратно и в крайна сметка оскъпява превода с още 5 лв. Държа да отбележа, че служителките на гишето в МВР бяха изключително любезни и търпеливи ! И така вместо очакваното приключване да бъде към 10.30 часа стана около 14 часа.
А някой от системата на МВР замисля ли се да направи някаква организация и хората да не губят толкова време да отсъстват от работа, както е в нормалните европейски даржави ! Там времето е ценно! Както виждам и на други места в страната положението е било аналогично както при нас: http://bnt.bg/bg/news/view/25554/problemi_sys_sistemata_za_novite_dokumenti_za_samolichnost
Дерзайте чакащи ! И по-малко се ядосвайте и псувайте !

No related posts.

Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin.

50 години, ама верно ли на толкова станах ?!

Данчо — Tue, 01 Dec 2009 14:00:00 +0000

Как неусетно минават годините, като че ли до вчера бяхме деца и правихме бели, бяхме в казармата, гонихме гаджета и се влюбвахме, после се грижихме се за децата си, изучихме ги и станаха самостоятелни хора, и в един момент осъзнах, че вече съм на билото на живота, ей така, просто станах на петдесет.

Да, не си давам годините, чувствам се здрав, пълен с енергия, даже бих казал и доста луд в добрия смисъл на думата за годините си, то верно и зодията ми е огнена. А иначе имам вече доста бели косми по главата, знам кое, как, кога и колко, поуморявам се по-бързо, не „държа“ на ядене и пиене както на младини, трудно правя две силни вечери една след друга- иска се почивка! Понапълнях малко, заради локомията ми, заради напрегнатия живот и стрес, заради алкохола, с който не прекалявам, но все пак ми е удоволствие понякога – хубаво узо или ракия със салатка или Джак-че с качествено мезе. Обичам високите скорости – с кола и на ски, разнообразието в живота, така че нищо човешко не ми е чуждо, като на всички приятели около мен. То Господ е най- големият събирач, се казва не напразно.

Благодаря на съпругата ми ,че ме приема такъв , какъвто съм и ме търпи още, на децата ми, че ме обичат и уважават, на родителите си за това че съм си аз, на приятелите си за уважението и разбирането и затова ,че си помагаме в трудни моменти и преживяваме заедно много повече хубави моменти ! Дай, Боже още дълги години да сме заедно и повече добри моменти в живота ни !

Да не забравя да спомена, че същият ден дъщеря ми Биляна се дипломира – магистър , Славянска филология в Пловдивския Университет! Честито и продължавай все така !

А сега за приятели и познати малко снимки от милото тържество – ресторант „Глобус“ Пловдив.

No related posts.

Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin.

Чип за повишаванена мощността на дизели ?

Данчо — Mon, 26 Oct 2009 14:34:45 +0000

Някой да е ползвал такова НЕЩО и да даде мнение заслужава ли си инвестицята от 250 лв? Защото продават и доста по-скъпи! No related posts. Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin. No related posts. Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin.

„Ела се вие, превива“ – за последен път в живота ми

Данчо — Thu, 01 Oct 2009 10:13:33 +0000

Много време мина от последната публикация, но имах обективни причини за това – строителство по вилата в Бойково и ангажименти по подготовката за сватбата на Биляна и Петър на 20 септември в Русе! То, по подготовката основно го „отнесоха“ родителите на Петър- нали беше в Русе, но нейсе – оправдавам се с това за мързела си относно блога!

Използвам случая да благодаря на кумове, шафери и шаферки и на всички приятели и роднини, поканени на тържеството в Русе, които ни удостоиха с присъствието си. Благодаря и на всички, неприсъствали на сватбата – не можем да съберем всички, по понятни причини!

Биляна и Петър се бяха постарали за перфектното провеждане на сватбения им ден и доста се поизнервиха с тази си педантичност, че даже и на нас, родителите им, повлияха. Много цветя и украси на масите в ресторанта, табели с имена на масите/носещи имена на градовете, които са посетили заедно/, ефектни свещи и пръснати цветни кристали по масите, персонални табелки с името на всеки гост на тържеството, всичко беше на ниво. Особено ръзвълнуван бях от църковния брак в катедрелната църква на Русе „Света Троица“, осъществен много тържествено лично от Русенският митрополит Неофит. Трогнахме се всички от милите думи и напътствия към младото семейство казани от дядо Неофит . Преди близо шест години изведох за пръв път от дома голямата ни дъщеря, Инка и я предадох на кума, сега за втори път направих това и с Биляна !

Голяма радост – дай Боже, всекиму!

No related posts.

Сродни публикации с помоща на Yet Another Related Posts Plugin.