Чип за повишаванена мощността на дизели ?

Някой да е ползвал такова НЕЩО и да даде мнение заслужава ли си инвестицята от 250 лв? Защото продават и доста по-скъпи!

VN:F [1.9.10_1130]
Rating: 7.0/10 (3 votes cast)
VN:F [1.9.10_1130]
Rating: 0 (from 0 votes)

Десет открития, които трябваше да променят света, но не успяха.

 

 Британската асоциация на учените  е съставила класация от 10  революционни изобретения, които не оправдаха големите надежди, които им се възлагаха, пише в британският в. „Телеграф“.

- Конкорд

concord
Това бе инженерното чудо, на което се възхищаваше дори НАСА и предизвикваше завист у всички авиокомпании по света. След първия му полет през 1969 г. беше обявено, че започва нова ера на свръхзвуковите пътнически превози. В крайна сметка обаче от този вид самолети бяха построени само 20 и големите разходи за поддръжка превърнаха пътуването с тях по-скоро в лукс, вместо в ежедневие.

За капак след катастрофата на Конкорд на „Еър Франс“ през 2000 г. и спада в броя на пътниците заради терористичните атаки в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. двете компании, които имаха Конкорд – „Бритиш Еъруейз“ и „Еър Франс“ „пенсионираха“ самолета.

Днес клиентите на авиокомпаниите пътуват два пъти по-бавно, от скоростта, достигната от Конкорд.

- Микровълновите печки
Тази технология от ядрената епоха трябваше да забие последния пирон в ковчега на традиционните печки – използването на микровълнова радиация, за затоплянето на водата в храната направи възможно готвенето на продуктите отвътре навън.

Проблемът на това чудо на техниката обаче се оказа, че в него не може да се слагат метални предмети, съдовете, които все пак може да се използват, се затоплят повече от самата храна, а като цяло изобретението се асоциира с нездравословните полуфабрикати. Така микровълновите печки се превърнаха по-скоро в допълнение към добрата стара фурна.

- Проблемът 2000
Очакваше се настъпването на новото хилядолетие да предизвика срив в компютърните системи, който да доведе до затриване на финансовите пазари, падане на самолети от небето, спиране на електричеството и накратко – компютърен хаос.

Проблемът произлезе от това, че много компютърни програми боравеха само с двуцифрени години, което щеше да означава, че с настъпването на хилядолетието часовниците им щяха да се рестартират.

Частни компании и правителства похарчиха между 150 и 300 млрд. паунда за да подобрят компютрите си, а всъщност хилядолетието настъпи съвсем кротко и страните, които бяха похарчили малко за преборване с Проблем 2000, като Италия и Южна Корея, се справиха също толкова добре, колкото онези които похарчиха милиарди.

- Високи сгради
След бомбардировките през Втората световна война във Великобритания започнаха да никнат високи блокове, за да заместят разрушените сгради. Те осигуриха евтини и бързо стоящи се домове за хората останали без покрив над главата си. На тези сгради се гледаше като на смел социален експеримент и бяха добре приети заради иновативния си дизайн и гледката, която се разкриваше от тях.

Скоро обаче те се превърнаха в символ на грозотата и бедността на 70-те години заради намаляващите общински бюджети за поддръжка на строителните материали, с които са построени.

- Кацането на Луната
Всенародното вълнение, което последва стъпването на Нийл Армстронг на Луната беше огромно. Но докато успеха на мисията на Аполо 11 и последвалите пет кацания със сигурност вдъхновиха цяло поколение учени, само един – геологът Харисън Смит, успя да се разходи по Луната и след 1972 г. НАСА се отказаха от мисиите с хора до този наш най-близък астрономичен съсед.

- Домашните роботи
През 50-те години на 20 в. хората си представяха, че в края на хилядолетието роботите със сигурност ще заемат основно място в домакинската работа – интелигентни, самостоятелни машини щяха да се пренесат от научнофантастичните филми в домовете. Те щяха да помагат на домакините в досадни задачи от чистене с прахосмукачка до пране.

Днес обаче роботите са в употреба само във военните дела, замаскирани като безпилотни самолети например, но все още се управляват от хора.

Известен брой роботи за дома бяха продадени, но все пак повечето стопани и днес трябва да се поизцапат, за да изчистят и не разчитат на механизирана помощ.

- Видеотелефони
През 80-те години на миналия век хората вярваха, че видео конферентните връзки ще са начинът за комуникация в бъдещето. Днес част от мобилните телефони предлагат тази услуга, но според експертите от британската асоциация на учените видео разговорите са приложими главно в сферата на бизнеса, където изместват нуждата от пътуване.

В живота на цивилното население видео функционалността на мобилните телефони се използва основно за запечатване на паметни моменти от рода на пияни приятели, които се излагат публично.

- Мини коли
Революционното „Мини Купър“ и последователите му, които направиха малката кола „нещо готино“ и безкласово, се превърнаха в иконата на 60-те, но въпреки това през следващите 40 години колите ставаха все по-големи и тежки. Дори новата версия на „Мини“, произведена от Беемве, беше по-голяма от знаменитата малка кола – сега тя е 60 см по-дълга, 30,5 см по-широка и почти два пъти по-тежка.

- Магнитните влакове
Още една мечта за бъдещето – Маглев влаковете, които вместо да използват колела и релси, левитират над мощни магнити, трябваше да са ултра модерният и супер бърз транспорт. Те обаче навлязоха в употреба само в Япония и някои части на Китай.

Въпреки потенциала им да достигат скорости по-високи от тези на самолетите, реално най-високата скорост регистрирана от такъв влак е 581 км/ч – само с три повече от тази, която развиват стандартните влакове.

- Ядрената енергия
На нея се гледаше като на отговора на световните енергийни проблеми през 50-те, когато хората вярваха, че почти всичко – от колите до кухненските уреди, ще се захранват с ядрена енергия. Тогава обаче на пътя се изпречиха страховете за безопасността на хората и трудностите за справяне с радиоактивните отпадъци.През последните 30 години ядрената енергия вече не е на такава почит сред населението и политиците.

news.bg

VN:F [1.9.10_1130]
Rating: 9.2/10 (23 votes cast)
VN:F [1.9.10_1130]
Rating: +1 (from 1 vote)

Багажник на автомобил/заден/ за велосипеди

  Наскоро си реших проблема с транспортирането на велосипедите ни от вкъщи до място, безопасно и приятно за каране. 

Край река Марица, Пловдив

 

Самото каране на велосипед по улиците в Пловдив, а и в България си е доста рисковано удоволствие! Миналото  лято жена ми Тони падна след сблъсък с разсеяни пешеходци на асфалта и се удари лошо ! Ами ако беше с автомобил или нещо по-голямо?!  Извод – повече никога с велосипед на оживен път !

 

 

 

 Реших да Ви споделя опита си за намиране на подходящ багажник за транспортиране на велосипеди.

  Избор на видове багажници има по магазините и най-вече в интернет. Предлагат се различни видове, според нуждата:

  •  за монтиране на тавана на автомобила /особено лесно и евтино за комбита с греди/
  • за монтиране на задния капак на багажника / лимузини/,
  • за монтиране на петата  врата / хетчбеци и комбита/
  • за захващане към теглично устройство – коли оборудвани с тегличи /лимузини, комбита и хетчбеци/.

  “Мерцедесите” на багажниците / всякакъв  вид/  са  ТHULE -  шведска фирма, съответно и техните цени са най- високи – тъгват от около 200 лв. Предлагат ги в София на бул.”Черни връх” 59Б , а сайта им е   http://www.sls.bg/.  Може би щях да си купя от тях , но в момента не разполагаха с багажник за лимузина и трябваше да чакам до края на април.

 Ходих  в ПРАКТИКЕР  в Пловдив – имаше един единствен  залежал багажник, немски и струваше 150 лв.   В МЕТРО в Пловдив не открих. В магазини за авто-аксесоари  открих китайски багажници на цени от около 60-65 лв., но бяха стоманени и груби.

 Търсенето ми продължи по интернет – разгледах сайтове на  Веломания ЕООД  и  Дими байк от Русе, като и двата магазина предлагаха алуминиеви багажници на италианската фирма PERUZZO , на почти еднакви цени.  

 Харесах си на PERUZZO –  модел Мilano, на цена 119 лв. и съм много доволен. Автомобилът ми е Пасат- лимузина, но модела става и за комби и за хетчбег. Багажникът е за 3 велосипеда, тежи 6.5 кг. и може да го товарите до 45 кг. Велосипедите ни са изцяло от алуминий, тежат по не повече от 13 кг.  Milano-то почти не ги усеща.  Първоначалният монтаж на багажника  изисква малко повече време, но всеки следващ път се слага и качва за няколко минути. Единствено трябва да го пристегнете добре и ако пътувате по-далече, съвета ми е да пристегнете каишките още веднъж след изминаването на няколко километра.

  Предлагам Ви няколко снимки, за да се убедите сами в качествата му!

cimg2677-newcimg2678

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

cimg2679cimg2680

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

VN:F [1.9.10_1130]
Rating: 8.6/10 (63 votes cast)
VN:F [1.9.10_1130]
Rating: 0 (from 2 votes)