Каменните гъби, пещерата Утробата и Татул

Рано сутринта на 9 март 2013 година около 8 сутринта поехме с колата от Пловдив в посока Източните Родопи, района около Кърджали. Намерението ни беше да посетим природните феномени „Каменните гъби“ до с. Бели пласт, след това пещерата Утробата /Вулвата/, после обяд в плаващото заведение „Моби Дик“ на язовир Кърджали и за накрая си оставихме култовия комплекс Татул до Момчилград. Около 9.30 вече бяхме в село Бели пласт, като минахме през Асеновград. На Черноочене се завива наляво в посока Перперикон и след две села се завива пак наляво /за Перперикон е надясно/ и се стига до Бели пласт. Първо слезнахме с колата до чешмата на закритата кариера за минерали /малко след селото под пътя/, където си напълнихме няколко туби лековита вода. Разправят, че жителите на селото не помнят случаи на заболели от рак или на други тежки болести. Причината е в минерала клиноптилолид. За много хора той притежава чудодейни свойства, а лекари го определят като едно от чудесата в съвременната медицина. Минералът се открива в скалите край селото, където се намира единствената у нас кариера за клиноптилолид.

На 200-300 метра след кариерата се намират и Каменните гъби до самия път.

След „гъбите“ поехме към пещерата Утробата. Намира се до един от ръкавите на язовир Кърджали, като се преминава по пътя през селата Синчец, Дъждовница, Пъдарци и на 3 км. след хижа Боровица, на един завой има малка указателна табела.

Пещерата “Утробата” е открита и официално отворена през 2001 г. Бяхме се запознали с нея и вида й и въпреки това се шокирахме от поразителната прилика- входът е оформен като вулва, има си и срамни устни / убедете се от снимките сами/. Навътре се открива пещера с дълбочина 22 м. Доказано е, че първоначално кухината е била карстова и дълбока едва 16-17 м. Човешката ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която се стича постоянно вода. Във вътрешния край на пещерата е издълбано нещо като олтар, оприличеващ се на матка. Височината на дупката е около 3 метра, а ширината е около 2.50 м. Вътре прониква достатъчно светлина от входа. Има и много силно ехо.

Качването от пътя до пещерата отнема най-много час и половина с почивките. Има изградени четири дървени бараки за почивка и за защита от дъжд и пек. Пътеката е с наклони и изкачвания на зиг-заг, на места е и полегата. Осеяна е с много плочести камъни и кравешки лайна, така че гледайте къде стъпвате. Вземете си вода за пиене или бира, защото под пещерата има едно изворче, но водата му е застояла и зеленясала.

Слезнахме обратно до колата на пътя за около 40 минути. Времето напредна, беше около 14 часа следобед и се отправихме веднага към плаващия ресторант „Моби Дик“ на язовир Кърджали. Хапвали сме десетки пъти на него – всеки път е било вкусно, приятно и с бързо обслужване ! Препоръчвам ви го, особено прясно пържена уклейка /чаушан й викаме по Пловдивско/.Аз ядох пържен сом – беше страхотен. След вкусното хапване тръгнахме за Татул. Татул е селце в община Момчилград и се намира на десетина километра от него. Цитирам Ви какво пише за Татул в Уйкипедия : “ На по-малко от километър от селото се намира скално светилище, съставено от различни изсичания. Скала – брекчия във формата на пирамида съдържа два саркофага, жертвеници, улеи, ниши и стъпала. На върха ѝ се намира скална гробница с яйцевидна форма и квадратен отвор на покрива, замазана с водонепроницаем хоросан през римската епоха. Последните разкопки откриват под пирамидата постройка от дялани камъни, към която води парадно стълбище. Според археолога Николай Овчаров в светилището се намира храмът на митичния певец Орфей, но това е твърде спорна хипотеза. Разпространява се съобщението [1], че през 2004 г. там е открит един поникнал корен от лоза. Предполага се, че възраст около 3000 години (от времето на траките обитавали тези земи), който е оцелял и се размножава.“ / край на цитата/. След Татул пихме кафе на центъра на Момчилград с моят колега и приятел Джевдет. После посетихме Виенската сладкарница в Кърджали да се подсладим – аз с парфе, а Тони с шоколадов мус – не я пропускайте минавайки от там. Прибрахме се по тъмно в Пловдив.

Споделете тази публикация:

    3 мнения по „Каменните гъби, пещерата Утробата и Татул

    1. Интересни

    2. Chudesen patepis bih go narekla! i az sam hodila pochti po tozi marshrut i s ogromno udovolstvie izchetoh vsichko ! chudesno ste go predstavili ! a samite mesta sa prosto UNIKALNI!!!

    3. Много ми хареса.Смятам заедно с моето семейство да посетим тези места,но тръгвайки от Стара Загора.Ако ни остане време,можем да разледаме и Перперикон????Дано да има табели за ориентиране,че това май е проблема на нашите забележителности……………???

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *