Есенна екскурзия до Дяволския мост

В една топла слънчева събота на 20 октомври 2012 год. най-после отделихме време да посетим този загадъчен и забулен с тайни мост. Реших да го направим по по-туристически начин, а именно пешком по екопътеката „Вишнево-Гълъбово- Дяволски мост“. По-лесният начин е с кола през Ардино и Дядовци и така се стига до самия мост. И така, след като се излежавахме сутринта до към 9.30, бързо се приготвихме и тръгнахме, като дадох на „Гармина“ направление село Гълъбово, Смолянско.През Асеновград, Бачково, Юговския разклон, Лъки, Кутела, Славейно, Виево,Петково, Баните, Вишнево и Гълъбово. Самата екопътека е направена по еверопейска програма и тръгва от село Вишнево. Ние се включихме по нея от село Гълъбово – уникално разположено красиво панорамно село с красиви каменни стари къщи.

Малко преди селото спрях да попитам двама местни мъже край пътя, откъде тръгва екопътеката към моста. Като типични родопчани, те пиеха ракия и бяха видимо доволни от заниманието си. Казаха ми откъде, както и къде да оставя колата и отбелязаха, че било доста късно да вървим пеша до моста и после да се връщаме пеша. Това, което бях прочел в интернет за екопътеката до моста, а и това „че около тях летяха виненици“ ме накараха да се усъмня в голяма степен в думите им, което в последствие ни изигра лоша шега – изтърпях доста укори за не лекия пешеходен преход от жена ми, особено на връщане.

Да споделя, че стигнахме до моста за час и двадесет минути без да почиваме никъде. Пътеката до моста е само надолу. Краката ни трепереха от умора -все пак не сме туристи-професионали. Ами на обратно какво ли ни чакаше ?!

Няма да ви занимавам с легенди и предания за моста и неговото построяване. Всеки може да се запознае с тях в интернет. По важно е да Ви уверя, че си заслужава да посетите това място и да усетите на място тайнството и загадъчността които излъчва. Самата природа около него налага и засилва тези чувства. Едно кратко видео, заснето от мен от моста. Обратния път ни отне два часа и двадесет минути. Пиянките излезнаха прави – трудно се справихме с изкачването по наклона обратно, а и времето напредна. Казват, че пътят е четири километра в посока.На мен ми се стори поне пет и половина. Тръгнахме по маршрута към 12.15 часа, а се върнахме към 17.10. По пътя има чешми на три места- в горната и долната част са разположени. Прекрасният ден приключихме с подобаващ късен обяд с родопски специалитети в хотел в село Баните. На връщане се прибрахме през Ардино и Кърджали. Запомнящ се ден, изпълнен с емоции и малко мускулна треска следващите дни.

Споделете тази публикация:

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *