Перлената ни сватба, повод за круиз из гръцките острови – част 1.

Повече от година изчаквах да отшумят емоциите покрай перлената ни сватба (30 годишнина, за тези които не знаят), за да ги споделя. Спомените от нея ни държаха заредени с енергия доста дълго време след приключването й- нали това в крайна сметка е целта на всяко честване. Та, с Тонито решихме основната част от „перления ни повод“ да е круиз из гръцките острови, съчетана с десетина дни обиколка из Пелопонес и островите Закинтос, Кефалония и Лефкада. Планирането започна почти 10 месеца преди датата на събитието -13.09.2011 година. Още преди Коледа на 2010 година направих резервация за круиза чрез българска туристическа круизна агенция. Обичам подредените и предварително планирани неща, особено важните. В този дух, в началото на 2011 год. резервирах хотелите, където щяхме да нощуваме преди и след круиза, съгласно плана ми. Ангажирах нощувки както следва: 1 бр.около Метеора, 1 бр. в Пирея вечерта преди тръгването,следва круиз 5 дни, 1 бр. в Нафплио/ Пелопонес/ – крайно недостатъчно,1 бр. в Захаро бийч/западната част на Пелопонес/, 4 нощувки на остов Закинтос/ селцето Амуди/ и после свободна програма, според времето. Дните до септември се нижеха неусетно бързо, големите августовски жеги поотминаха. Круизният караб с който щяхме да пътуваме „Louis Majesty“ е 214 м. дълъг, 28 широк, с газене 6.8 метра, на 10 етажа, пасажери 1650 човека и екипаж около 750 и тръгваше от пристанището на Пирея на 5 септември (понеделник) 2011 год., 11 часа преди обяд. На 4 септември (събота) около 3.30 часа сутринта тръгнахме от Пловдив, ядохме агнешка супа в турския ресторант „При Неджо“ на магистралата зад ШЕЛ Пазарджик (традициите трябва да се спазват), допълних дизел догоре на Сандански и малко преди 10 вече бяхме на гробницата на Филип ІІ Македонски до Вергина.

Гробницата е разкрита 1976-1980 год. под ръководството на гръцкия археолог Маноли Андронику, професор в Солунския университет, има около основната и други по-стари погребални церемонии, снимането вътре е забранено. Разгледахме за около час и тръгнахме за Метеора, където трябваше да се настаним в хотел в селцето Кастраки и да разгледаме манастирите по програмата за деня.

Метеора е пример за уникалността и красотата на природата. Огромните величествени скали са пясъчници според мен, много здраво споени поради състава си и от голямото налягане при формилането си, не се ронят така лесно като Мелнишките. Доста подробно разгледах състава им отблизо по стълбите към Големия Метеор. На Метеора има изградени около 7-8 манастира и още толкова параклиси. Не успяхме да посетим всички, просто трябват поне 2-3 дни да се отделят.Най-известен е както споменах е Големия Метеор, а останалите са Варлаам, Св. Николай, Русану, Св. Стефан, Св.Троица.

Основно разгледахме Големия Метеор и отчасти Русану и Св. Троица, откъдето се открива невероятна гледка към градчето Каламбака и района наоколо. Ранното ставане, жегата и емоциите си казаха думата – имахме сили само за един късен обяд в таверна в селцето, взехме душ и здрав сън до другата сутрин. Хотелът ни беше на невероятно место – под огромна скала в горния край на селцето Кастраки. Закуската беше на веранда с изглед към въпросната скала! Уникално и красиво. Тръгнахме за Атина и по-точно за Пирея. Пътят от Метеора до Атина си е доста, макар и повечето по магистрали. Много ни се искаше да отидем и до Делфи, особено Тони настояваше доста, но аз бях планирал да пристигнем към 16-16.30ч. следобед в хотела в Пирея. Трябваше да се настаним и да намеря паркинг за колата за петте дни по време на круиза, което се оказа нелека задача.Хотелът се оказа на около 350 метра от терминала, откъдето тръгваше на следващия ден круиза – най-близкия възможен.Бях проучил по интернет за подземен паркинг до пристанището, попитах и го намерих сравнително лесно и паркирах вътре. Цената за престоя на колата обаче се оказа доста скъпа, след като попитах момичето на касата – над 100 евро за петте дни. Върнах се на рецепцията на хотела и поразпитах момчето за друг паркинг наблизо. Той ме посъветва да оставя колата на улицата пред хотела или да питам в близка мини бензиностанция под един от блоковете в съседна улица. Не ми се оставяше колата на улицата и отидох до бензиностанцията, поговорих с момчето на смяна (оправям се с гръцкия доста добре) и се разбрахме за цена от 60 евро за петте дни, в подземен паркинг отдолу, което ме устройваше като цена и сигурност. Докато се върна да изкарам колата от първия паркинг изминаха 20-25 минути, за което ме таксуваха 7 евро на бариерата – явно затова паркинга им беше почти празен.

На сутринта към 7.30 се запътихме към пасажерския терминал на Пирея с куфарите, където ни очакваше вече кораба „Louis Majesty“ с цялата си достолепност.

Пътували сме и друг път с кораби, фериботи и по-малки съдове, но е било винаги за кратко. Докато приключението с круизен кораб си е едно от най-големите удоволствия за мен, а и как да не е така, карат те да се чувстваш като цар – два пъти дневно почистване на каютите, закуска, късна закуска, американско кафе и чай на автомати, обяд, следобедна закуска с кексчета и други вкусотии, пак кафе и чай, вечеря. Напълняхме с няколко килограма за тези 4-5 дни! Два басейна на 10-я етаж, две джакузита, фитнес, 7-8 бара, 4-5 ресторанта, магазини, казино (само там и на част от 10-я етаж се разрешаваше пушене), постоянни развлечения с игри, музика, фокуси и забавления и куп други неща. Абсолютна организация по слизане и качване по пристанищата на круиза, при 1600 пасажера си е доста голямо изпитание за персонала. Справиха се перфектно – професионалисти, заслужиха си бакшишите! На кораба имаше хора от всички нации, народности и континенти, доста от хората честваха поводи на борда като нас. Всеки ден се издаваше бордови вестник с тур програмата за следващия ден, програмата на музикантите в отделните заведения на кораба по часове (между другото всички те бяха българи, даже илюзионистът и една жена на рецепцията, която ползваше 6 езика), обявяват рождениците на кораба, юбилярите, питието на деня с 50% отстъпка и подробности за обектите на посещение. Разбрахме от рецепцията, че на кораба сме 8 българи. Видяхме се в Ефес само с две жени (майка и дъщеря от София), с другото семейство с две деца не се засякохме. Всичко на кораба беше „ол инклузив“, без пиенето – алкохол, вина, бири, коктейли, кафе на бара и екскурзиите на сушата. Интернетът беше на доста солени цени, само за бизнес и неотложни неща! За сведение една малка наливна бира 300 мл.струваше 4.50 евро, коктейли и твърд алкохол са малко по- скъпи. Екскурзиите са скъпи на кораба- средно по около 50 евро на човек за 3-4 часа на сушата.

Край на част 1 ! Следва продължение ……

Споделете тази публикация: