Перлената ни сватба, повод за круиз из гръцките острови – част 2.

Вече сме на кораба в Пирея, часът е 11.10, корабна сирена и отплаваме за Миконос. Още преди потеглянето, вече бяхме на десетия етаж на кораба, излегнати на шезлонги край басейните. Музика на живо, танци, забавления,игра с публиката и неусетно около 16 часа акостирахме на пристанището на Миконос, което е на около 3-4 км. от града.Чакаха ни автобуси, които ни закараха до там! Организирана екскурзия тук нямаше, само инкасираха от бордкартите по 8 евро на човек за автобусите.Миконос ни хареса и плени, това което бяхме изчели и обсъждали за него се оправда. Дори за няколкото часа усетихме атмосферата и духът на острова – с богатите отрупани със злато и маркови дрехи магазини, кокетни кафенета и таверни, претъпканите с туристи улички, бръмчащите навсякъде мотопеди и ATV-та. И не на последно място прочутите вятърни мелници, символа на Миконос и крайбрежната уличка „Малката Венеция“ под тях, известна с кафенетата си до самата вода, гъмжилото от туристи и където едно фрапе струваше 9 евро.

Толкова за Миконос, прибрахме се на кораба обратно, вечеря с чаша червено вино, малко музика и забавления и сън! Сутринта предстоеше ранно ставане в Кушадасъ /Птичия остров/ и екскурзия до къщата на Дева Мария и Ефес. Пропуснах да спомена, че още при качването на кораба, като се представихме че сме българи веднага извикаха едно момиче- Саня от Сандански, която да ни посрещне и упъти на родния ни език като за „Добре дошли“. При посрещането на пасажерите в началното пристанище на круиза, целият персонал участва в това мероприятие, то и няма как да е – за час-два влизат около 1500 туристи все пак. Персонала беше многонационален като туристите на кораба, но все пак по мои наблюдения и разговори камериерките бяха най-вече рускини и украинки, момче за всичко на етажа беше един турчин Ахмед, сервитьори и бармани бяха индонезийци и други от жълтата раса, най- многобройната част от персонала на кораба. Главният готвач на кораба също беше индонезиец- най- важния човек на борда след капитана.Официалния език на кораба е английският. Та Саня беше певица на кораба, а и всички музиканти и илюзиониста както споменах преди бяха българи, последният даже от Пловдив. Всяка вечер, а и през деня по време на ход на кораба ходихме да ги слушаме по различните барове където свиреха, имаше специални поздрави за нас от тях, за което сме много благодарни. Всяка сутрин на кораба се ставаше около 5 – 5.30, тоалет, закуска, напълване на раницата с поне бутилка вода,фотоапарат,камера, лаптоп за сушата и слизане за екскурзиите.Сутринта преди 7 часа, на пристана на Кушадасъ ни чакаха над 25 автобуса. Още при качването на кораба записахме тази екскурзия, защото прецених, че за 4-5 часа можеш само организирано да разгледаш двата обекта, отдалечени от града. Самостоятелно е малко рисковано да се оправим с такси или с маршрутки за това време. Екскурзията струваше по 65 евро на човек. Ето и малко снимки.

Ефес е бил уникален град за времето си – и при гърци и при римляни.Гидът ни, с английски език, беше много ерудиран и обстоятелствен. Няма да се спирам на исторически факти и предания за основаването на града, според предсказанието на Делфийския оракул.

Улиците на целия град са били покрити с мраморни плочи и е нямало прах и мръсотия както в другите градове. Красивите частни и обществени сгради, форума, библиотиката на Целзиус, двата амфитеатъра, обществените тоалетни – градът е бил едно голямо бижу за времето си!

Извинения за ярките снимки от Ефес, но Тони снимаше с апарата и не го проконтролирах процеса, аз бях с камерата- естествено проблеми с нея намаше. Около обяд тръгнахме за остров Патмос, където около 16 часа имаше престой в пристанището Скала и екскурзия до пещерата и манастира-крепост на върха на острова на името на Йоан Богослов, който през 95-97 година от Христа е бил заточен на острова и там е написал книгата Откровение или Апокалипсис. Не записахме тази екскурзия, а се разходихме из града и седнахме в една таверна на по бира и фрапе.

На някои от пристанищата, както беше на Патмос и Санторини, кораба спира на разстояние от брега и туристите се извозват с малки корабчета до пристанището. Това слизане e добре организирано, като предверително се записваш на рецепция и ти се дава листче с номер на групата с която слизаш. Когато започне извозването към брега се отварят двете врати странично на кораба, които са изходи на две от трите стълбища в кораба, съответно „А „и „В“ изходи, по радиоуредбата съобщават съответно „група 1 на изход А“ – група 2 на изход В“ – „група 3 на изход А“ -на следващите корабчета и.т.н. На връщане от пристанището ред няма – кой когато реши се качва на корабчето и като се запълни го карат на кораба. На следващия ден/сряда/ предстоеше разглеждане на остров Родос, цял ден – от сутринта в 7.00 часа до вечерта в 17.30 . Има за какво- Родос е извънредно красив остров, за града да не говорим. Съчетал в себе си хилядолетна история : Родоския колос /едно от седемте чудеса на древния свят/, многото старинни сгради останали от древнте елини, след това са го владели римляни, византийци, рицари-кръстоносци, турци, италианци и след края на ІІ-та световна война вече е гръцки.Градът е особено очарователен, един от най- красивия по наше мнение! Не записахме организирана екскурзия, обикаляхме сами и не сгрешихме. Бях изчел и извадил предварително всичко от интернет, знаех какво и къде да гледаме, оправям се добре на гръцки и английски. Напуснахме първи кораба, още преди 7.00 часа, и пешком покрай морето и крепостните стени, докато влезнем през една от портите в града, който тъкмо се събуждаше.

Успяхме да се разходим на спокойствие из старите тесни улици, площади, църкви, разгледахме историческия музей на Родос и после през красивите паркове се качихме до Двореца на Великия магистър, който е превърнат в музей.

За разглеждането му са необходими поне няколко часа и си заслужава да се мине през всичките зали и помещения в него. Бяхме и до входа на пристанището, където според легендата е бил Родоският колос / богът на слънцето Хелиос, разкрачен и под него са преминавали корабите/. Доколко е съществувал е отделен въпрос!

Сега от двете страни на пристанището има статуи на елен и сърна, които са символите на града. Незабравимо си изкарахме този ден в Родо, както му казват гърците. Не ни се тръгваше и се зарекохме да го посетим отново.

По програма следваше вечеря, забавления, имаше Капитанска вечер – който желаеше да се запознае лично с капитана на кораба се нареди на опашка, здрависахме се и се снимахме с капитана на кораба за спомен/ удоволствието струваше 15 евро/, освен това „чичо Джак“ беше промоционално питие за деня / 50% off от цената / и ми дойде малко в повече „умората от целия ден“. На сутринта ни очакваше Ираклион,Крит с двореца Кносос – перлата на Минойското царство и митовете за Дедал и Икар, Херкулес и Минотавъра и още много, много емоции …….

Край на втора част ! Следва продължение…..

 

 

Споделете тази публикация:

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *