Екскурзия до село Смилян и Момчиловата крепост

Два дни преди почивния ден- 22 септември се чудех накъде да поемем. Мислех до плажовете в Северна Гърция, за последно това лято или до една от любимите ни дестинации – Гоце Делчев и ресторант „Ванита“, съчетано с минерален плаж в Огняново. В крайна сметка, впредвид малкото време, реших да тръгнем след работа на 21 септември, да пренощуваме в село Смилян и на 22 да разгледаме околността.

Снимка на Родопите около Смилян

И така, на 21 септември, разгледах хотелите и къщите за нощувки в Смилян и се спрях на семеен хотел Смолена . Резервирах по телефона стая и маса в механата и не сгреших. Хотела е много чист и спретнат, домакините са вежливи, храната е невероятно вкусна. Когато пристигнахме към 20 часа и се настанихме, механата беше пълна с местни хора – сигнал, че кухнята е добра.Вечеряхме само родопска кухня – качамак със сирене, пататник, паниран смилянски фасул, родопска салата, натурален айрян. Никакви месни продукти тази вечер. Всичко беше невероятно вкусно, сервитьорката много мила, само неприятно впечатление ни направиха свободно разхождащи се няколко котки под масите, което изнерви много жена ми. На сутринта станахме към 9 часа, баня и тоалет и заради котките, решихме да закусваме на друго место. Отидохме с колата до една къща за гости- „Млечен дом“ – в съседство с мандра където се произвеждат и продават действително натурални млечни продукти.

с. Смилян- пред къщата за гости Млечен дом

Домакините от „Млечен дом“ предлагаха закуска само за гостите на къщата си, така че ни насочиха към близката механа, в къщата за гости „Славчеви“. Такова внимание, любезност и сърдечност от домакините – Борислав Славчев и семейството му ни трогна, просто родопчани хора, скроени нашироко, като планината в която живеят. По-вкусна закуска не бяхме опитвали много време – топло, прясно издоено краве мляко, пържени мекици със сирене и сладко от боровинки, супа топчета и пилешка, плодове, и всичко е натурално домашно. Как се качвахме до входа на пещерата“ Ухловица“ след половин час, само ние си знаем. Живи и здрави да сте сем. Славчеви и да имате много гости, защото го заслужавате.

Табелата на пещерата"Ухловица" долу до пътя

Та както споменах по-горе, двадесетина минути след като се разделихме със сем. Славчеви, спряхме на паркинга на пещерата „Ухловица“ вдясно от пътя село Смилян-село Могилица, откъдето за около 20-25 минути пеша се изкачихме до входа на пещерата. Пещерата наистина е уникална и заслужава да се види. Всичко за нея ще научите от екскурзоводите на място, доста е интересно. Само да добавя, че за да стане достъпна пещерата за туристи, се дължи на доброволния труд на местното население – материалите за железните стълби, площадки и парапети тежат повече от 50 тона и може да си представите как са транспортирани по тези кози пътеки, вкарвани и заварявани в пещерата.

Изглед от входа на пещерата към пътя долу

Входът на пещерата "Ухловица"

в пещерата

Красиви образувaния в пещерата

Скалното образувание "Пазителят" на пещерата

Красиви варовикови образувания

След пещерата разгледахме Агушевите конаци в село Могилица само отвън, понеже бяха затворени. Имаше оставени телефони на уредниците, но нямахме много време и продължихме към селата Арда и Горна Арда. Невероятно красиви местности, чисто и спокойно, на много места по пътя има карти със забележителностите наоколо, пътищата също са добре поддържани.Съжаляваме, че не остана време да отидем с коне /и това са организирали местните/ до изворите на река Арда – иска се по час и половина в едната посока. Освен това има и водна пещера с влизане с лодка, противовлажни костюми и придружители – интригуващо звучи. Но, нали ще има и друг път. По пътя към село Арда си купихме прясно извадени картофи, направо от нивата край пътя. Пържени на тиган са с невероятен вкус !! Следват малко снимки от околността.

Ха-ха, снимка с един от любимите ми инструменти !

Центърът на село Могилица

Пътят към село Арда

Мост в село Арда

Изглед към село Горна Арда

На връщане от село Горна Арда спряхме за късен обяд отново в село Смилян в механа „Аида“, в уличката срещу бензиностанцията. Красива старинна къща с интересен двор и отлична кухня – постарали са се собствениците. След толкова обикаляне днес беше редно да обядваме подобаващо- голям смесен сач, домашен айран, марудник, салати и овче кисело мляко с боровинки. Мно-о-го вкусно! Стана към 17 часа и поехме към последната дестинация набелязана за деня- „Момчиловата крепост“, над село Градът. Намира се на около 6-7 километра след отбивката вляво от пътя Устово – Мадан и е означена с кафява табела- няма объркване. Пътят е чакълиран след селото до подножието на крепостта – около 1.6 километра . Самата крепост е на доста голяма височина и целите Родопи са като на длан. Според мен височината е малко по- ниска от връх Снежанка- забравих да проверя от навигатора. От паркинга до крепостта на върха води пътека и се качвате за около 20-30 минути, но си заслужава – невероятна гледка от която ти спира дъхът.Отидохме късно- към 18 часа и нямаше хора и кой да ни даде подробности. Правят се някякви разкопки със средства по накаква европейска програма. Самата крепост не е добре запазена – видимо е. Случихме на страхотно време този ден и удоволствието ни беше пълно.

Изглед към Момчилова крепост малко преди село Градът

Невероятен изглед от пътеката към върха

Под Момчиловата крепост

На Момчиловата крепост

Равносметка от пътуването:

Изминати 265 километра / по данни от Гармина/ – Пловдив, Чепеларе, Рожен, Устово, Райково, Смилян, село Арда, села Горна Арда, Смилян,Райково, Устово, село Градът, Устово,Рожен, Чепеларе, Пловдив.

Гориво – 14.5 литра дизел, среден разход 5.6 л/100 км. – Фолксваген Пасат 1.9TDI- 131PS

Бюджет без гориво – 110 -120 лв. общо /смешна сума/

Удоволствие: НЕСРАВНИМО

КРАЙ

Споделете тази публикация: