Първо държа да уточня- действително беше тур – първият ден с кола, втория с кола и велосипед.
И така един доста топъл уйкенд за края на есента/13 и 14 ноември 2010 год./, ранна съботна сутрин, “ударих камшика“ на Пасатчо и поехме към крепостта Состра до Троян. Тази разходка до Состра не можахме да осъществим пролетта, същата година, тъй като прохода Троян-Кърнаре беше затворен. Тогава напразно се разходихме до Кърнаре, имаше знак „Затворено“ на прохода, разпитах местни хора, казаха, че имало неразчистени преспи на високото и едва тогава мирясах. Разходихме из Сопот и Карлово, ядохме прясна пъстърва до Бяла река и се прибрахме в Пловдив. Толкова с отклоненията. Към 10.30-11 бяхме вече на Состра. Крепостта се намира на 7-8 километра от Троян в посока Ловеч, вляво от пътя но 50-60 метра. Постарали са от община Троян и местни бизнесмени от Ротари клуб , да възстановят крепостта и са успели. Вижте сами!
Няма да споменавам исторически факти, само ще кажа, че римската крепост/станция/ Состра е съществувала от втори до пети век и е била важна част от римския път, съединяващ Тракия с Мизия. Била е разрушена от готите, които разбили римляните и владеели след тях тези земи, което не ми беше известно. И друго интересно от по-новата история - трасето на желозопътната линия Ловеч- Троян преминава през крепостта.
Половин- един час са достатъчни да разгледате крепостта. От там се върнахме малко назад до Троянският манастир, обядвахме в любимо заведение в село Орешака и поехме към Хотнишките водопади. Разстоянието Троян - Хотница не е малко. Село Хотница се намира след Велико Търново. Времето беше топло и слънчево, както се вижда от снимките, но денят беше кратък, така че бързах да стигнем навреме. На водопадите бяхме към 16 часа и слънцето беше паднало доста ниско. Въпреки есента и сравнително късния час имаше доста туристи, даже и румънци. Водопадите са уникално красиви, има изградена еко-пътека с дървени мостчета и стълби, следващи каньона от двете страни на реката. Не мога да кажа кои водопади са по-красиви- Крушунските или Хотнишките. Съвета ми е – посетете ги и двата и преценете. Наблизо се намира и Еменския каньон, но стана късно и не остана време. Освен това по-добре е Еменският каньон да се посети пролетта, когато има вода в него. Малко снимки от водопадите, не толкова ясни както от Состра, поради слабата светлина.
Стана привечер, изпълнихме на 100% набелязаното за деня. Нямахме план за вечерта, нито резервация в хотел. Придвижихме се до Велико Търново, пихме кафе и решихме да не оставаме да нощуваме наоколо. Прибрахме се у дома в Пловдив. На следващият ден, 21 ноември-неделя, надянахме спорти екипи, натоварих колелетата на багажника и поехме към язовир Батак. Язовир Батак и местноста Цигов чарк според мен е доста добро место за каране на колелета. Не става въпрос за планинско колоездане. Пътят около язовира е полегат, асфалт има донякъде, а после е чакълиран и черен. Времето и този ден беше прекрасно – топло и с лек вятър – то е открито и няма начин да няма вятър. Страхотно си изкарахме няколкото следобедни часа, после ядохме прясна риба на заведение до язовира и се прибрахме по тъмно в Пловдив. Незабравим уйкенд си подарихме тези два дни цигатско лято – още си спомняме за него.
Край !
Особено ръзвълнуван бях от църковния брак в катедрелната църква на Русе „Света Троица“, осъществен много тържествено лично от 
