Известната спирка на метрото и площада пред нея в банковото сити
Пак снимка от площада пред спирката и банките в дъното
Пешеходният мост Бумеранг на един от каналите
Снимка от моста Бумеранг
Снимка от моста Бумеранг
Банковото сити
На пазара в Greenwich
Архитектура на жил.сгради покрай Темза
Изглед към Темза
Съчетаване на новото и старото
Къде мътят лебедите - в каналите на банковото сити естествено
Зад мен ще е сградата на новата банка J.P.Morgan
Толкова красиви паркове между небостъргачите
Отдавна се канехме да предприемем тази екскурзия с кола до североизточна България и й дойде времето точно по Великден. Имах работа за половин ден в Слънчев Бряг по освежаване апартаментите на Ина и Любо, свързано с подготовката за новия летен сезон и така на Разпети Петък, следобед бяхме там. Вечерта в петък и рано сутринта в събота приключих с работата, хапнахме по една супа в „Джани“ и тръгнахме на път. Дадох на Гармина дестинация „Музей на мозайките“ в Девня от картата за 100-те национални туристически обекта. Гарминът, нали е умничък, ни прекара по най-краткия път през китни селца/ Равна гора, Приселци, Здравец/ , за да не ходим до Варна и после до Девня. Много красив е пътят през тези селца, с раззеленяваща се гора и не толкова разбит, както магистралата Варна-Шумен. Бързах да пристигнем в Девня преди 12, защото повечето музеи почиват на обед. Уви, музеят беше затворен, но се обадихме на охраната в кметството на Девня и след около 40 мин. дойде жена и ни отвори. Музеят е изграден върху основите на римска къща. Явно е била на богат човек, защото е с ръзгърната площ над 500 кв.м и вътре са запазени уникални мозайки и слънчев часовник, по- принцип поставян само на градския площад.
Надписът в музея, относно Горгоната.
Прочутата мозайка с Горгоната.
Останахме приятно изненадани от музея. Според нас си заслужава да се посети – не напразно е срад 100-те национални туристически обекта.
Снимка с част от слънчевия часовник.
Част от мозайките в къщата.
От Девня се отправихме към историческия музей във Варна, но за жалост и той беше затворен. Разочарованието ни беше голямо. Как е възможно музей да не работи през почивните дни?! Да беше на самия ден Великден е разбираемо. Нашенски работи ! Както и да е, тръгнахме към Калиакра, времето напредваше, а и не бяхме обядвали. На Балчик ни валя много силен дъжд с градушка и гръмотевици, затова и не се отбихме до Двореца и Градината, пък и сме били няколко пъти през последните години! Обядвахме в много добро заведение в Балчик, на излизане към Каварна, до бензиностанцията на Петрол. Казва се „Ресторант, пица, барбекю Верони“. Препоръчвам ви да го посетите – разбирач съм на добра храна и пийване ! Е, този обяд нямаше как да е второто, поне за мен! От дете не бях ходил до Калиакра и очаквах с интерес и нетърпение срещата. Към 15.30 часа пристигнахме и заварихме чудесно време и слънце. Калиакра действително е уникално място и с местоположението, и с историята си.
Калиакра
на крепоста Калиакра.
снимка на Калиакра
Навярно сте чули преданието за Калиакра и Свети Никола ! Турците преследвали да убият Св. Никола и той се насочил към морето. Както бягал, така морето се разтваряло пред него и се образувал полуострова и така до самия му връх , където бил посечен. По този повод на върха на полуострова, в скалите има малък параклис, изграден от камък. Непосредствено до него е скалата, за която има легенда, че от нея са се хвърлили в морето 40 девойки. За да не бъдат поругани, те сплели в едно косите си, избирайки да са заедно и в смъртта и скочили. Между другото, Калиакра е последната крепост, превзета от турските нашественици.
Площадката пред скалата с 40-те девойки.
Параклисът "Св. Никола",отпред.
В една от няколкото естествени пещери на полуострова е направен музей, проследяващ живота през годините. Заслужава си да чуете какво ще Ви разкаже уредничката на музея г-жа Александрова.Такива подробности за историята на Калиакра, за битката при която адмирал Ушаков е сразил турската флота няма откъде другаде да научите!
Предварително бяхме решили да спим в Каварна на хотел и на следващата сутрин рано да пътуваме до Русе при родителите на Петьо, но решихме същата вечер да се приберем до там, където ни очакваха с богата трапеза и кайсиева ракия. На следващия ден – Великден, тръгнахме за Букурещ да посрещнем Биляна и Петьо, пристигащи от Лондон. В Румъния и Букурещ всичко беше затворено, ама наистина всичко, само магазини за цветя бяха отворени. Успяхме да разгледаме отвън сградата на Парламента им – доста величествена и грандоманска постройка, била май втората по големина в света след Пентагона.
!?! трасета на сигнални кабели, Букурещ
Алеята с фонтани и Парламента.
Останах изненадан от начина на полагане на кабелите в Букурещ – по стълбове и дървета на улиците. Посетихме и Румънската Патриаршия, която беше в непосредствена близост в центъра. За наш късмет имаше обедна Великденска служба и доста хора. Катедралният им храм е много красив отвън и особено отвътре, където бяха изложени за поклонение мощите на Св.Димитър Бесарбовски и Св. Св. Константин и Елена.
Храмът отвътре при тържествената служба.
Патриаршията и катедралният храм
Красиво великденско яйце, нали !
Абе, имахме късмет с религията този ден, но не и магазините! Така се канех да си купя една лавица и една етажерка за CD дискове от IKEA, но както ви споменах по-горе, нищо не работеше, само един турски супермаркет на път за Русе.
И да не пропусна да спомена, че в Русе, освен Чифлика, има още едно страхотно заведение, заедно с винарска изба - „Левента“, до телевизионната кула. Прилича на пловдивския ресторанта Пълдин. Главнят готвач е невероятен, имат страхотни маркови вина, а да не говорим за обстановката и обслужването. Благодаря на Стоян и Маргарита за идеята да ни поканят и да отпразнуваме там рождения ден на Любка!
в Левента - ресторантът.
Комплексът Левента - залата за дегустация на вина.
Интериорът в Левента, за кухнята ви споменах !
КРАЙ !
Поради изтичане срока на валидност на старите ни документи за самоличност и необходимостта да пътуваме в края на май за Лондон със жена ми, вчера чинно се наредихме на опашка пред Първо РПУ Пловдив за да си ги подновим. Отидохме към 7.50 часа и бяхме седми и осми поред на опашката от желаещи. Работното време започваше в 8.30. Надявах се до към 10-10.30 да сме готови. Уви, за пореден път имаше проблеми с работата на системата – прекъсваше няколко пъти по за 30 минути до обед. Имаше разминаване и с изискванията на МВР към банките относно превода на сумите за отделните документи, т.е МВР искаха превода за шофьорска книжка да бъде на отделно бордеро от другите за лична карта и паспорт, което ни изнерви и разкара допълнително до банката и обратно и в крайна сметка оскъпява превода с още 5 лв. Държа да отбележа, че служителките на гишето в МВР бяха изключително любезни и търпеливи ! И така вместо очакваното приключване да бъде към 10.30 часа стана около 14 часа.
А някой от системата на МВР замисля ли се да направи някаква организация и хората да не губят толкова време да отсъстват от работа, както е в нормалните европейски даржави ! Там времето е ценно! Както виждам и на други места в страната положението е било аналогично както при нас: http://bnt.bg/bg/news/view/25554/problemi_sys_sistemata_za_novite_dokumenti_za_samolichnost
Дерзайте чакащи ! И по-малко се ядосвайте и псувайте !
Как неусетно минават годините, като че ли до вчера бяхме деца и правихме бели, бяхме в казармата, гонихме гаджета и се влюбвахме, после се грижихме се за децата си, изучихме ги и станаха самостоятелни хора, и в един момент осъзнах, че вече съм на билото на живота, ей така, просто станах на петдесет.
Да, не си давам годините, чувствам се здрав, пълен с енергия, даже бих казал и доста луд в добрия смисъл на думата за годините си, то верно и зодията ми е огнена. А иначе имам вече доста бели косми по главата, знам кое, как, кога и колко, поуморявам се по-бързо, не „държа“ на ядене и пиене както на младини, трудно правя две силни вечери една след друга- иска се почивка! Понапълнях малко, заради локомията ми, заради напрегнатия живот и стрес, заради алкохола, с който не прекалявам, но все пак ми е удоволствие понякога – хубаво узо или ракия със салатка или Джак-че с качествено мезе. Обичам високите скорости – с кола и на ски, разнообразието в живота, така че нищо човешко не ми е чуждо, като на всички приятели около мен. То Господ е най- големият събирач, се казва не напразно.
Благодаря на съпругата ми ,че ме приема такъв , какъвто съм и ме търпи още, на децата ми, че ме обичат и уважават, на родителите си за това че съм си аз, на приятелите си за уважението и разбирането и затова ,че си помагаме в трудни моменти и преживяваме заедно много повече хубави моменти ! Дай, Боже още дълги години да сме заедно и повече добри моменти в живота ни !
Да не забравя да спомена, че същият ден дъщеря ми Биляна се дипломира – магистър , Славянска филология в Пловдивския Университет! Честито и продължавай все така !
А сега за приятели и познати малко снимки от милото тържество – ресторант „Глобус“ Пловдив.
Някой да е ползвал такова НЕЩО и да даде мнение заслужава ли си инвестицята от 250 лв? Защото продават и доста по-скъпи!
Много време мина от последната публикация, но имах обективни причини за това – строителство по вилата в Бойково и ангажименти по подготовката за сватбата на Биляна и Петър на 20 септември в Русе! То, по подготовката основно го „отнесоха“ родителите на Петър- нали беше в Русе, но нейсе – оправдавам се с това за мързела си относно блога! 
Използвам случая да благодаря на кумове, шафери и шаферки и на всички приятели и роднини, поканени на тържеството в Русе, които ни удостоиха с присъствието си. Благодаря и на всички, неприсъствали на сватбата – не можем да съберем всички, по понятни причини!
Биляна и Петър се бяха постарали за перфектното провеждане на сватбения им ден и доста се поизнервиха с тази си педантичност, че даже и на нас, родителите им, повлияха. Много цветя и украси на масите в ресторанта, табели с имена на масите/носещи имена на градовете, които са посетили заедно/, ефектни свещи и пръснати цветни кристали по масите, персонални табелки с името на всеки гост на тържеството, всичко беше на ниво. 
Особено ръзвълнуван бях от църковния брак в катедрелната църква на Русе „Света Троица“, осъществен много тържествено лично от Русенският митрополит Неофит. Трогнахме се всички от милите думи и напътствия към младото семейство казани от дядо Неофит . 
Преди близо шест години изведох за пръв път от дома голямата ни дъщеря, Инка и я предадох на кума, сега за втори път направих това и с Биляна ! 
Голяма радост – дай Боже, всекиму! 
Страхотно изкарване, пълноценна почивка, прекрасен плаж и гастрономически изживявания в Керамоти и района около него. Който търси спокойствие, храна и хотел на нормални цени, да отива към Керамоти- градче наподобяващо Приморско преди 30- 40 години. Може да почивате и на остров Тасос, но там е по-скъпо и по- населено, особено в Лименас. Толкова за сега .
Най- после дойде време за дългоочакваната лятна почивка. Заминаваме семейно с Тони, Биляна и Петьо, Ина и Любо за пет-щест дни до Керамоти. Плаж, разходки, пийване и хапване, срещи с позабравени гръцки приятели. Това ни чака - пълно разтоварване.
Надали има населено място в България, около което да има повече параклиси както около село Бойково, Пловдивско! Ако някой читател може да ме обори, то да го стори.
Твърдя, че около село Бойково има 24 на брой параклиси, а някои бойковци казват, че вече са около 28. На темата “Параклисите на Бойково“ има издадено преди няколко години и малко книжле с описание и снимки на повечето от тях. В тази книжка обече няма нищо писано за праклиса “ Св. Николай“, възстановен с лични средства и много вяра и любов от съселянката ни леля Стефка преди години. Параклисчето се намира в долната част, отляво на първите къщи на селото, на уникално тихо и красиво място.
Според преданието някъде около него са заровени икони и църковни утвари от селската църква “Св. Атанасий“ след разгрома на Априлското въстание, за да не попаднат в ръцете на турците. Бойковци от рода Мазеви са копали преди време да ги намерят и върнат в църквата, но безуспешно.
Над параклиса са извили клони огромни букове, като в средата на основата на единият от тях, като се вгледа внимателно, човек открива изображение на Св.Богородица сгушила младенеца. Това изображение, казва леля Стефка, го открила жена със силна енергия, която усетила, че има някаква необичайна сила около местото и доста обикаляла около параклиса 
докато открие светото изображението на бука.
Уникално красиво и силно на енергия място, толкова тихо и спокойно, а е само на 200- 300 метра от близките вили!
Ще Ви запозная и с други интересни Свети места около Бойково – манастира Света Богородица над селото е следващото !
В отговор на въпроса, зададен ми от Биляна, за първите ми асоциации за страната Нова Зеландия, отговарям следното, което съм чул и прочел за нея:
Толкова за Нова Зеландия. От догодина събираме пари за екскурзия до там. Така ми се карат ски по тези снежни планини !!!